Кюфтета от хайвер

Представям ви една интересна рецепта за малко по-нестандартни кюфтенца, които не се приготвят нито от месо, нито от зеленчук. Стават обаче доста вкусни. Основният герой е рибният хайвер. Важно е да се знае, че на повече сладководни и морски риби у нас хайверът е ядлив и е подходящ за целта. Запомнете обаче едно нещо - никога не яжте хайвер от бяла мряна. Природата се е погрижила да запази поколението на тази риба, като е създала нейният хайвер да е токсичен, за да не предизвиква интерес у другите риби. Не може човек да умре от него, но се получава доста неприятно стомашно разстройство. 

В моя случай хайвера е от една от най-вкусните сладководни риби - костурът. Много добри вкусови качества има и хайвера на шарана, каракудата и щуката.

Необходими продукти

• хайвер
• бяло брашно
• хлебни трохи (галета)
• лук
• сол
• черен пипер
• магданоз

Начин на приготвяне

На първо място се подготвя хайвера. Маха се ципата му и се слага във фина цедка да се промие с вода. Добре е и да се отцеди хубаво

След това, се добавя брашното и трохите. Няма точна пропорция. Правя го на око. Целта е да се получи хомогенна смес. Вместо трохи може да се ползва галета, но с хляб на мен по ми харесва вкуса. Слага се още наситнен лук, магданоз, сол и черен пипер на вкус. Препоръчително е каймата от хайвер да постои в хладилник, за да стегне и да се оформят в последствие по-добре кюфтенцата

Пържат се до златисто. Пробвайте, вкусът им е много добър и ще се изненадате какъв деликатес са. Не забравяйте да посетите и страницата ми във Facebook ТУК

Юнашки веган омлет

Представям ви една интересна идея как да разнообразим стандартния омлет. Да го приготвим по-ефектно, по- вкусно и по-питателно

Необходими продукти

• 3-4 яйца
• свинско филе
• суджук
• червена чушка
• гъби
• див лук (пресен лук)
• кашкавал
• масло
• черен пипер
• червен пипер
• чубрица
• сол
• зехтин

Начин на приготвяне

Започваме с приготвянето на плънката. Запържваме за кратко в масло гъбите, лука, чушката и местните деликатеси. В случая ползвам филе и суджук собствено производство. Слагаме и подправките на вкус

Следва приготвянето и на самия омлет. Тиганът се намазнява със зехтин и разбитите яйца се пържат на среден огън. След, като омлета е готов, се слага плънката само от едната страна и се поръсва настърган кашкавал

Омлетът се затваря и се пържи още малко от двете страни до златисто

Пробвайте задължително, получава се уникално вкусно и не забравяйте да посетите моята страница във Facebook ТУК

Тайната на италианската пица

Пак съм на тема Италия и по-точно това, което е прославило страната в цял свят - нейно величество пицата. Не познавам човек, който не обича пица. Името й произлиза от латинската дума "pinsa", която значи плосък хляб. Приготвяли са я още от древни времена в Гърция и Рим. Първоначално са я пекли на нагорещен камък, като са я поръсвали само с билки и подправки. Впоследствие започнали да слагат зеленчуци и задушено месо отгоре.

С пренасянето на домата в Европа възниква и първообраза на италианската пица в Неапол през 1522 г. През 17 век се появяват и вече специални хора "pizzaioli", които приготвяли пици за италианските селяни. Като цяло пицата е била храната на обикновените хора. С появата на биволското сирене Моцарела - пицата става известна по целия свят.

Най-трудното нещо в приготвянето на пицата е тестото. Доказателство за това е, че има дори и Световно първенство по приготвяне на пица, а най-добрите пицари носят гордо названието майстор. 

Ще ви споделя моя опит. Не претендирам за високо кулинарно майсторство, но мисля, че пиците ми се получават добре. Българите сме свикнали да правим пица от какво ли не тесто. Истината е само една - тип 00. Представлява грис от твърда пшеница. То не позволява на тестото да бухне прекалено и в същото време го прави достатъчно еластично и вкусно. Аз ползвам на Дивела, което намирам в МЕТРО. Цената му е много приемлива.

Необходими продукти за тестото

• 250 гр брашно тип 00 (2 средни пици)
• 3,5 грама суха мая или 5 гр жива мая
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л. захар
• 1 с.л. зехтин
• 125 мл вода

Начин на приготвяне на тестото

На първо място брашното се пресява, за да влезе въздух в него. Маята се разтваря във водата, която трябва да е леко топла, за да я активира. Към брашното се добавят зехтина, солта, захарта и разтворената мая. Тестото се омесва много добре върху кухненски плот или маса. Разпъва се по дължина, след което пак се събира на топка. Тази процедура се повтаря около 10 пъти. След това се оформят топки и преминаваме към фаза втасване.

Топките тесто се слагат в тава и се покриват с навлажнена хавлиена кърпа. Оттук има два варианта. Първият е тавата да се сложи на топло място, например, на перваза на прозореца, огрян от слънцето. Така тестото втасва за около 2 часа. Познава се по това, че нараства двойно. Вторият вариант е във фурната. Модерните фурни имат такава опция за втасване. Температурата е 40 градуса и фурната трябва да работи на този режим 30-60 минути, в зависимост от обема на тестото. Пак се следи и след, като нарасне двойно, е готово.

Вече втасалото тесто. На пипане е много меко и нежно

След като се извади е добре да остане покрито с кърпата, за да не хване коричка. Но и да хване не е драма. Двойното нарастване на тестото значи, че сме уцелили правилните пропорции на съставките. Пиците ги оформям на ръка, но може и с точилка. Тестото се изтънява до около 5 мм. Задължително се оставя хубав ръб, защото иначе при изпичане изтича част от соса и съставките извън пицата. Следващият признак, по който се разбира, че нещата ни се получават е при изпичането. Ако тестото е направено както трябва, то трябва да увеличи обема си и при термичната обработка. При положение, че остане горе-долу същото каквото сме го разточили - значи, че не сме се справили.

Истинската пица се получава хрупкава отдолу, с хрупкав ръб и същевременно мека и еластична сърцевина на изпеченото тесто. Това е благодарение на брашното тип 00 и добро втасване.

И сега малко за лесната част

Всеки може да сложи каквото му се иска върху пицата. Най-важното е да сме приготвили тестото както трябва. Има и класически рецепти. Аз лично правя основно два варианта по моя вкус, за които соса е един и същ. Различават се в това, че едната е с прошуто,  а другата с бекон.

Сосът го приготвям от консервирани домати, по възможност домашно производство. Към тях слагам на вкус босилек, черен пипер, зехтин, 1 ск наситнен чесън и сол. Следва соса да се нанесе добре върху оформената пица. После слагам бекона (ако е с бекон), лук, гъби, червена чушка, моцарела (на слайсове) и завършвам с настърган пармезан или нашенски кашкавал.

При положение, че е с прошуто, то се слага накрая отгоре, когато вече пицата е готова и извадена от фурната. Може по желание да се добави и прясна рукола.

Пицата се слага в леко намазнена тава със зехтин. Може да се поръси и малко брашно. Пече се в загряла фурна на 200-250 градуса за около 20 минути. Времето е условно, защото всяка фурна или пещ пече различно. Проверявайте я от време на време.

Добър апетит! И не забравяйте да посетите моята страница във Facebook ТУК

Котлет по киевски

 Това е много популярно ястие в Украйна, Русия и повечето бивши съветски републики. Самият котлет се приготвя от пилешки гърди и по оригиналната рецепта е с кокала от крилцето. За пръв път гозбата става популярна в края на 19 век, когато готвач от ресторант в Киев сервира панирано пилешко руло с кост и оттам идва името - котлет по киевски, подобно на свинския котлет, който има също кост. В моя случай няма кост, понеже от една гърда правя два котлета и няма как всеки от тях да има кокал. Въпрос на предпочитание. Относно вкуса е без значение дали ще има кост или не. Ястието е много вкусно и запазва крехко и сочно, иначе сухото пилешко месо.

Необходими продукти

• 2 пилешки гърди
• 100 гр краве масло
• копър
• 1 ск чесън
• черен пипер
• сол

  За панировката

• 50 гр брашно
• 2 айца
• 5-6 филии бял хляб (без кората) на трохи

Начин на приготвяне

Не бих казал, че е просто ястие, но в никакъв случай не е и сложно. Конкретната рецепта е за две порции. Първата стъпка е в маслото да се сложи наситнения копър и скилидката чесън, която също е нарязана на ситно. Всичко това се разбива хубаво до получаване на хомогенна смес...

...след, което маслото се оформя подобно на пръчка с помощта на фолио и са слага във фризера за 10 минути, за да замръзне

   Пилешката гърда се разполовява на две с остър нож, за да са направят от нея два котлета. След това всяко парче, се слага във фолио и се начуква внимателно с гладката страна на чукчето за месо. Така се увеличава обема на филето и в същото време става по-крехко.

 В полученото филе се поставя парче от замразеното масло и се увива хубаво. Трябва да се получи нещо подобно на топка за ръгби. Образуваните котлети се слагат във фризера за 15 минути, за да стегнат леко

Така изглежда котлета с кост

Следва овалване в панировката

Прави се в следната поредност - първо в брашно, после яйце, хлебни трохи, пак яйце и за финал пак в хлебни трохи. Котлетите се притискат добре с ръце, за да се дооформят и да се запечатат

Така изглеждат, когато са напълно готови за пържене

Пържат се за около 10 минути, докато придобият златист загар от всички страни

После се слагат в загряла фурна на 180 градуса за 12-15 минути и след това са готови за консумация. Някои готвачи ги пържат само, без да ги пекат после. Въпрос на избор. За мен стават по-добре, когато минат и през фурната

Сервират се топли, като руснаците обикновено ги комбинират с пържени картофи и консервиран зелен грах. Но, разбира се, може да ги съчетаете с каквото ви е по вкуса. Пробвайте ги задължително. Супер вкусни са! А, и не забравяйте да посетите страницата ми във Facebook ТУК

Домашни равиоли с плънка от гъби

Пак се връщам към любимата ми кухня - италианската. Хората от Апенините са известни със своята паста и пица. Все тестени изделия, от които би трябвало много да се пълнее. Но има едно голямо "Но". Ако се ползват правилните теста, приготвени както трябва, няма опасност да надебелеем. Прясната паста, сготвена "ал денте" се усвоява лесно от храносмилателния тракт и в същото време е хранителна и много леко ястие. И най-важното - в нея няма никакви изкуствени подобрители, каквито има в купешката. Няма да се спирам в тази рецепта как точно се прави, ще подготвя отделна тема, посветена изцеля на нея.

За приготвянето на паста ползвам царевичен грис "Семолина". Продава се в МЕТРО и цената му е съвсем достъпна. Дали ще правим спагети, талиатели или равиоли, брашното е едно и също. За една порция се ползва 100 гр брашно, 1 яйце, малко сол и капка зехтин.

Необходими продукти

• равиоли 
• 500 гр гъби 
• 1 глава шалот (кромид лук)
• 1 ск чесън
• настъргана кора от лимон
• прясно мляко
• пармезан
• див лук (пресен лук)
• магданоз
• босилек
• черен пипер
• сол
• масло
• зехтин

Начин на приготвяне

На първо място се прави тестото и се оставя да отпочине за 30 минути в хладилника. В това време се приготвя плънката за равиолите.

Гъбите, шалота, чесъна, магданоза, босилека и дивия лук, се режат на ситно. Слагат се на вкус сол и черен пипер. Всичко се запържва за кратко в нагорещен тиган, след което се добавя около 20 гр масло, пармезан, 50 мл прясно мляко и настъргана кора от лимон. Рецептата може да се изпълни и с готварска сметана. 

                                               Плънката се готви, докато се гъсти напълно

Следва приготвянето на равиолите. Тестото се минава по етапно през всички степени на машинката за паста, докато се изтъни максимално. Върху получените ленти, се слага по малко от плънката, като между всяка "купчинка" трябва да има разстояние от около два пръста. 

Оформят се квадратчета, чийто страни се намокрят леко с вода, за да може да се затворят добре равиолите. Някои готвачи ползват за тези цел жълтък, но уверявам ви и така става .

Краищата на равиолите се натискат хубаво с вилица, за да се запечатат

Така се процедира, ако нямаме форма за равиоли. Не се получават с идеална форма, но за мен в това им е чара и си личи, че някой се е потрудил здраво, за да ги хапнем.

Има няколко варианта на форми на равиолите и всеки сам може да избере своята любима

Сваряват се в подсолена вода за минута и половина, за да са "ал денте". При готовност, изплуват отгоре и се вадят внимателно с решетъчна лъжица. Оставят се в чинии, разделени една от друга в очакване на соса.

Сосът е елементарен и се прави буквално за десетина минути. Съставките са следните: гъби (нарязани на едро), шалот и див лук (на дребно), отново настъргана кора от лимон, 30 гр масло, 100 мл прясно мляко, малко вода от тази, в която сме варили пастата, сол и черен пипер на вкус. Готви се отново до сгъстяване, но не напълно. Все пак ястието трябва да има сочност. Накрая се прибавят и равиолите за 10-15 секунди, за да поемат от аромата на соса. Сервират се с настърган пармезан отгоре, малко наситнен див лук и млян черен пипер по желание.

Равиолите с плънка от гъби и гъбено-млечен сос се получават уникално вкусни, но "вина" за това има и главния герой - прясната паста. Добър апетит! Не забравяйте да посетите моята страница във Facebook ТУК