Тайната на италианската пица

Пак съм на тема Италия и по-точно това, което е прославило страната в цял свят - нейно величество пицата. Не познавам човек, който не обича пица. Името й произлиза от латинската дума "pinsa", която значи плосък хляб. Приготвяли са я още от древни времена в Гърция и Рим. Първоначално са я пекли на нагорещен камък, като са я поръсвали само с билки и подправки. Впоследствие започнали да слагат зеленчуци и задушено месо отгоре.

С пренасянето на домата в Европа възниква и първообраза на италианската пица в Неапол през 1522 г. През 17 век се появяват и вече специални хора "pizzaioli", които приготвяли пици за италианските селяни. Като цяло пицата е била храната на обикновените хора. С появата на биволското сирене Моцарела - пицата става известна по целия свят.

Най-трудното нещо в приготвянето на пицата е тестото. Доказателство за това е, че има дори и Световно първенство по приготвяне на пица, а най-добрите пицари носят гордо названието майстор. 

Ще ви споделя моя опит. Не претендирам за високо кулинарно майсторство, но мисля, че пиците ми се получават добре. Българите сме свикнали да правим пица от какво ли не тесто. Истината е само една - тип 00. Представлява грис от твърда пшеница. То не позволява на тестото да бухне прекалено и в същото време го прави достатъчно еластично и вкусно. Аз ползвам на Дивела, което намирам в МЕТРО. Цената му е много приемлива.

Необходими продукти за тестото

• 250 гр брашно тип 00 (2 средни пици)
• 3,5 грама суха мая или 5 гр жива мая
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л. захар
• 1 с.л. зехтин
• 125 мл вода

Начин на приготвяне на тестото

На първо място брашното се пресява, за да влезе въздух в него. Маята се разтваря във водата, която трябва да е леко топла, за да я активира. Към брашното се добавят зехтина, солта, захарта и разтворената мая. Тестото се омесва много добре върху кухненски плот или маса. Разпъва се по дължина, след което пак се събира на топка. Тази процедура се повтаря около 10 пъти. След това се оформят топки и преминаваме към фаза втасване.

Топките тесто се слагат в тава и се покриват с навлажнена хавлиена кърпа. Оттук има два варианта. Първият е тавата да се сложи на топло място, например, на перваза на прозореца, огрян от слънцето. Така тестото втасва за около 2 часа. Познава се по това, че нараства двойно. Вторият вариант е във фурната. Модерните фурни имат такава опция за втасване. Температурата е 40 градуса и фурната трябва да работи на този режим 30-60 минути, в зависимост от обема на тестото. Пак се следи и след, като нарасне двойно, е готово.

Вече втасалото тесто. На пипане е много меко и нежно

След като се извади е добре да остане покрито с кърпата, за да не хване коричка. Но и да хване не е драма. Двойното нарастване на тестото значи, че сме уцелили правилните пропорции на съставките. Пиците ги оформям на ръка, но може и с точилка. Тестото се изтънява до около 5 мм. Задължително се оставя хубав ръб, защото иначе при изпичане изтича част от соса и съставките извън пицата. Следващият признак, по който се разбира, че нещата ни се получават е при изпичането. Ако тестото е направено както трябва, то трябва да увеличи обема си и при термичната обработка. При положение, че остане горе-долу същото каквото сме го разточили - значи, че не сме се справили.

Истинската пица се получава хрупкава отдолу, с хрупкав ръб и същевременно мека и еластична сърцевина на изпеченото тесто. Това е благодарение на брашното тип 00 и добро втасване.

И сега малко за лесната част

Всеки може да сложи каквото му се иска върху пицата. Най-важното е да сме приготвили тестото както трябва. Има и класически рецепти. Аз лично правя основно два варианта по моя вкус, за които соса е един и същ. Различават се в това, че едната е с прошуто,  а другата с бекон.

Сосът го приготвям от консервирани домати, по възможност домашно производство. Към тях слагам на вкус босилек, черен пипер, зехтин, 1 ск наситнен чесън и сол. Следва соса да се нанесе добре върху оформената пица. После слагам бекона (ако е с бекон), лук, гъби, червена чушка, моцарела (на слайсове) и завършвам с настърган пармезан или нашенски кашкавал.

При положение, че е с прошуто, то се слага накрая отгоре, когато вече пицата е готова и извадена от фурната. Може по желание да се добави и прясна рукола.

Пицата се слага в леко намазнена тава със зехтин. Може да се поръси и малко брашно. Пече се в загряла фурна на 200-250 градуса за около 20 минути. Времето е условно, защото всяка фурна или пещ пече различно. Проверявайте я от време на време.

Добър апетит! И не забравяйте да посетите моята страница във Facebook ТУК