Чироз

Българинът е на последно място в Европа по консумацията на риба, средно с около 9 кг годишно на човек. На първо място, разбира се, са японците със средно над 100 кг годишно на човек. Моето мнение е, че не харесваме рибата единствено заради костите. Това е причината у нас много популярни да са белите филета от пангасиус или тилапия, но трябва да знаете, че тези риби се отглеждат в изкуствени условия, третират се с антибиотици и се хранят с фуражи. Това важи и за голяма част от предлагани на пазара сьомги, пъстърви и др. Най- добре е да се хапва риба, уловена от природата. Ако не може да си я хванем ние, да се взима от пазара само такава, живяла на свобода, а не в садки или бетонни корита.

ЧИРОЗ

Не знам колко от вас обичат да ядат чироси, но аз съм им голям фен. Няма друго такова мезе за бира. Обикновено ги правя лятото, но руснаците ги сушат и зимата, като слагат рибата на вестник под радиатора вкъщи. Чироз може да се направи от почти всяка риба. Факт е обаче, че колкото по-дребна е рибата, се суши много по-лесно и бързо от голяма риба. Технологията, която ползвам е една. Налагам рибите с морска сол за около 30 часа, след което ги обезсолявам за 12 часа, като ги слагам в подходящ съд само с вода. Може да не се обезсоляват, но за моя вкус така стават прекалено солени. Най-често правя чироси от уклеи - дребни сладководни рибки. Суша ги в сушилник на перваза на прозореца вкъщи. Много важно е да има мрежа, в моя случай такава, която се ползва за комарници. Без нея вашият сушилник става дом за всякакви насекоми, които кацат и похапват сладко нашите рибки. Някои казват, че ако рибите се киснат или пръскат с оцет това гонело гадинките - е няма такова нещо. Пробвам съм -  мрежата е единственото спасение.

 Ако се сушат по-големи и едри риби, задължително коремчетата им се отварят с помощта на клечки за зъби, иначе се задържа влага в тях и може да гренясат.